убягали

Речник на българския език

1. убягали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

убягали е производна форма на убягам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. убягали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

убягали е производна форма на убягам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. убягали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

убягали е производна форма на убягам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. убягали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

убягали е производна форма на убягам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).