убили

Речник на българския език

1. убили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

убили е производна форма на убия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. убили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

убили е производна форма на убия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).