убила

Речник на българския език

1. убила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

убила е производна форма на убия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. убила — мин. деят. св. прич. ж. р.

убила е производна форма на убия (мин. деят. св. прич. ж. р.).