убедил си

Речник на българския език

1. убедил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

убедил си е производна форма на убедя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. убедил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

убедил си е производна форма на убедя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).