убедила

Речник на българския език

1. убедила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

убедила е производна форма на убедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. убедила — мин. деят. св. прич. ж. р.

убедила е производна форма на убедя (мин. деят. св. прич. ж. р.).