убегнели

Речник на българския език

1. убегнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

убегнели е производна форма на убегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. убегнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

убегнели е производна форма на убегна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. убегнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

убегнели е производна форма на убягна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. убегнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

убегнели е производна форма на убягна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).