тъчете

Речник на българския език

1. тъчете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

тъчете е производна форма на тъка (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. тъчете — повелително наклонение, мн. ч.

тъчете е производна форма на тъка (повелително наклонение, мн. ч.).