тътрел

Речник на българския език

1. тътрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тътрел е производна форма на тътря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тътрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

тътрел е производна форма на тътря (мин. деят. несв. прич. м. р.).