тършувало

Речник на българския език

1. тършувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тършувало е производна форма на тършувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. тършувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тършувало е производна форма на тършувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. тършувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

тършувало е производна форма на тършувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. тършувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

тършувало е производна форма на тършувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).