търтило е

Речник на българския език

1. търтило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

търтило е е производна форма на търтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. търтило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

търтило е е производна форма на търтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).