търтило

Речник на българския език

1. търтило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

търтило е производна форма на търтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. търтило — мин. деят. св. прич. ср. р.

търтило е производна форма на търтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).