търтили

Речник на българския език

1. търтили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

търтили е производна форма на търтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. търтили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

търтили е производна форма на търтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).