търтила

Речник на българския език

1. търтила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

търтила е производна форма на търтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. търтила — мин. деят. св. прич. ж. р.

търтила е производна форма на търтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).