търтил

Речник на българския език

1. търтил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

търтил е производна форма на търтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. търтил — мин. деят. св. прич. м. р.

търтил е производна форма на търтя (мин. деят. св. прич. м. р.).