търтеше

Речник на българския език

1. търтеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

търтеше е производна форма на търтя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. търтеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

търтеше е производна форма на търтя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).