търтело

Речник на българския език

1. търтело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

търтело е производна форма на търтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. търтело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

търтело е производна форма на търтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).