търтел
1.
търтел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
търтел
е производна форма
на търтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
търтел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
търтел
е производна форма
на търтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).