търпяха

Речник на българския език

1. търпяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

търпяха е производна форма на търпя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. търпяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

търпяха е производна форма на търпя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).