търпяло

Речник на българския език

1. търпяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

търпяло е производна форма на търпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. търпяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

търпяло е производна форма на търпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. търпяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

търпяло е производна форма на търпя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. търпяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

търпяло е производна форма на търпя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).