търпяла

Речник на българския език

1. търпяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

търпяла е производна форма на търпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. търпяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

търпяла е производна форма на търпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. търпяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

търпяла е производна форма на търпя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. търпяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

търпяла е производна форма на търпя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).