търмъчил е

Речник на българския език

1. търмъчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

търмъчил е е производна форма на търмъча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. търмъчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

търмъчил е е производна форма на търмъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).