търмъчили

Речник на българския език

1. търмъчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

търмъчили е производна форма на търмъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. търмъчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

търмъчили е производна форма на търмъча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).