търмъчело

Речник на българския език

1. търмъчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

търмъчело е производна форма на търмъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. търмъчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

търмъчело е производна форма на търмъча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).