търмъчела

Речник на българския език

1. търмъчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

търмъчела е производна форма на търмъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. търмъчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

търмъчела е производна форма на търмъча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).