търмъчел

Речник на българския език

1. търмъчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

търмъчел е производна форма на търмъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. търмъчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

търмъчел е производна форма на търмъча (мин. деят. несв. прич. м. р.).