търкулнела

Речник на българския език

1. търкулнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

търкулнела е производна форма на търкулна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. търкулнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

търкулнела е производна форма на търкулна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).