търкулвал

Речник на българския език

1. търкулвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

търкулвал е производна форма на търкулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. търкулвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

търкулвал е производна форма на търкулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. търкулвал — мин. деят. св. прич. м. р.

търкулвал е производна форма на търкулвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. търкулвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

търкулвал е производна форма на търкулвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).