търколяла

Речник на българския език

1. търколяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

търколяла е производна форма на търколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. търколяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

търколяла е производна форма на търколя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).