търколял

Речник на българския език

1. търколял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

търколял е производна форма на търколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. търколял — мин. деят. несв. прич. м. р.

търколял е производна форма на търколя (мин. деят. несв. прич. м. р.).