търколил
1.
търколил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
търколил
е производна форма
на търколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
търколил —
мин. деят. св. прич. м. р.
търколил
е производна форма
на търколя (мин. деят. св. прич. м. р.).