търколи

Речник на българския език

1. търколи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

търколи е производна форма на търколя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. търколи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

търколи е производна форма на търколя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. търколи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

търколи е производна форма на търколя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. търколи — повелително наклонение, ед. ч.

търколи е производна форма на търколя (повелително наклонение, ед. ч.).