търколели

Речник на българския език

1. търколели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

търколели е производна форма на търколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. търколели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

търколели е производна форма на търколя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).