търбушил е

Речник на българския език

1. търбушил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

търбушил е е производна форма на търбуша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. търбушил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

търбушил е е производна форма на търбуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).