търбушило

Речник на българския език

1. търбушило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

търбушило е производна форма на търбуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. търбушило — мин. деят. св. прич. ср. р.

търбушило е производна форма на търбуша (мин. деят. св. прич. ср. р.).