търбушили

Речник на българския език

1. търбушили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

търбушили е производна форма на търбуша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. търбушили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

търбушили е производна форма на търбуша (мин. деят. св. прич. мн. ч.).