търбушела

Речник на българския език

1. търбушела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

търбушела е производна форма на търбуша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. търбушела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

търбушела е производна форма на търбуша (мин. деят. несв. прич. ж. р.).