тъпчете

Речник на българския език

1. тъпчете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

тъпчете е производна форма на тъпча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. тъпчете — повелително наклонение, мн. ч.

тъпчете е производна форма на тъпча (повелително наклонение, мн. ч.).