тъпчели

Речник на българския език

1. тъпчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

тъпчели е производна форма на тъпча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. тъпчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

тъпчели е производна форма на тъпча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).