тъпчела

Речник на българския език

1. тъпчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

тъпчела е производна форма на тъпча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. тъпчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

тъпчела е производна форма на тъпча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).