тъпило

Речник на българския език

1. тъпило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тъпило е производна форма на тъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. тъпило — мин. деят. св. прич. ср. р.

тъпило е производна форма на тъпя (мин. деят. св. прич. ср. р.).