тъпели

Речник на българския език

1. тъпели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

тъпели е производна форма на тъпея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. тъпели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

тъпели е производна форма на тъпея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. тъпели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

тъпели е производна форма на тъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. тъпели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

тъпели е производна форма на тъпя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).