тъпеело

Речник на българския език

1. тъпеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тъпеело е производна форма на тъпея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. тъпеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

тъпеело е производна форма на тъпея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).