тъняха

Речник на българския език

1. тъняха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

тъняха е производна форма на тънея (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. тъняха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

тъняха е производна форма на тъня (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).