тънтяла

Речник на българския език

1. тънтяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

тънтяла е производна форма на тънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. тънтяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

тънтяла е производна форма на тънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. тънтяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

тънтяла е производна форма на тънтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. тънтяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

тънтяла е производна форма на тънтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).