тънила

Речник на българския език

1. тънила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

тънила е производна форма на тъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. тънила — мин. деят. св. прич. ж. р.

тънила е производна форма на тъня (мин. деят. св. прич. ж. р.).