тънил
1.
тънил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
тънил
е производна форма
на тъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
тънил —
мин. деят. св. прич. м. р.
тънил
е производна форма
на тъня (мин. деят. св. прич. м. р.).