тънил

Речник на българския език

1. тънил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тънил е производна форма на тъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тънил — мин. деят. св. прич. м. р.

тънил е производна форма на тъня (мин. деят. св. прич. м. р.).