тънете

Речник на българския език

1. тънете — повелително наклонение, мн. ч.

тънете е производна форма на тъня (повелително наклонение, мн. ч.).

2. тънете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

тънете е производна форма на тъна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

3. тънете — повелително наклонение, мн. ч.

тънете е производна форма на тъна (повелително наклонение, мн. ч.).