тъмнил

Речник на българския език

1. тъмнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

тъмнил е производна форма на тъмня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. тъмнил — мин. деят. св. прич. м. р.

тъмнил е производна форма на тъмня (мин. деят. св. прич. м. р.).