тъкмяло

Речник на българския език

1. тъкмяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

тъкмяло е производна форма на тъкмя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. тъкмяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

тъкмяло е производна форма на тъкмя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).