тъкмила

Речник на българския език

1. тъкмила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

тъкмила е производна форма на тъкмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. тъкмила — мин. деят. св. прич. ж. р.

тъкмила е производна форма на тъкмя (мин. деят. св. прич. ж. р.).